Блондинка, брюнетка или червенокоса

Различните хора и епохи имат различни предпочитания към цвета на женските (а защо не и на мъжките) коси. Различният цвят на косите има различни значения в отделните култури. От векове в западната (европейска, а след това пренесено и в американската) култура съществува предпочитание към блондинките (приказните красавици обикновено са русокоси, изключение прави май само Снежанка!). Това не е случайно – в християнския свят светлите коси се асоциират с ангелите, светлината (от тук с Бог), доброто, възвишеното, женското, невинността (повечето европейски бебета се раждат белички и светлокоси), но и със слабостта, крехкостта, фриволността… Русата коса у естествените блондинки се смята за белег за високо ниво на естроген. Това подсъзнателно действа привличащо за мъжете, тъй като означава повишена плодовитост.

Напоследък се появява една нова, различна асоциация за блондинките – те се свързват с не особено голям интелект. Не е много ясно откъде се появява този мит, но най-вероятно е от асоциацията с детското и от там с наивността, та чак до глупостта. Друга вероятна теория е, че това е наложено още от мургавите римляни (средиземноморски тип), за които светлокосите северняци са били варварски народ – съответно ниско културен, глупав. Едно е очевидно – поради смесените бракове и рецесивността на гените, определящи светлите коси, естествено русите хора изчезват! Това най-вероятно ще повиши тяхната “цена” – ще стават все по-търсени!

Тъмнокосите жени обикновено се използват за комуникиране на страст и еротичност – образът на “лошото момиче” и “фаталната жена”. Черната коса се свързва с опасното, стихийното, хуните, тъмната страна на нещата, ада, войната, мъжкото, изневярата, но също така с интелигентността, енергичността и силата на личността. Черната коса обикновено е опозиция на русата – брюнетка срещу блондинка, лошо срещу добро, мъжко срещу женско…

Както и да го мислим, когато говорим за страст и цвят на коси, неминуемо в ума ни изниква образът на червенокоска. Макар естествено червенокосите в света да са по-малко от 1% от населението, те винаги са привличали вниманието. В различните култури отношението към тях е много различно – от обожествяване до демонизиране.

Червената коса обикновено е символ на страст, буен (огнен) темперамент, неукротимост, свободен дух, ум, сила, но и на вещерство (участват в ритуали на черна магия), предателство (в християнската представа предателят е червенокос), отмъстителност.  През Средновековието са свързвали червенокосите с Дявола. В тези безпросветни времена са смятали, че хората с такава коса са заченати по време на забранения за това период – менструацията. Смятало се, че червената коса е белег за животинско сексуално желание и морална деградация. И днес разпространен стереотип за червенокосите е, че те са свръхсексуални. Червените коси често вървят със зелени очи – това днес се смята за особено красиво, но през Средновековието такива хора са били смятани за вещици, върколаци и вампири.

Естествено не може да бъде отречено, че цветът на косите често е въпрос на мода. През Ренесанса художници от ранга на Ботичели (неговата Венера е червенокоса) и Тициан (всички познаваме тициановото червено – цветът, който той е използвал за косите на жените в неговите картини) често са рисували червенокоси жени. Днес ежегодно модните асове ни съветват да сме ту блондинки, ту брюнетки или червенокоси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *