fbpx

Косата-символика, мистика и магия

Косата като част от визията е била, е и ще бъде неизменна част от човешката представа за красота и като такава е заредена с дълбок символизъм. Още древните народи вярвали, че косата е пазител на душата, а днес съвършеният женски образ е неразривно свързан с визията на пищна, дълга и поддържана прическа. Според древните митове функцията на косата е много по-сложна, отколкото може би предполагаме.

Когато жената преживява тежко разлъката си с любим човек, най-често си сменя прическата. Посветени люде обясняват това поведение със стремежа на индивида да трансформира негативните чувства в позитивни. Така косата, като най-податлива на експерименти, получава нов цвят, посока или директно отива в коша. Често такава промяна на стайлинга е подсъзнателен рефлекс да рестартираме нещо в живота си.

Огледало на човека

Според метафизиците все още сме на примитивно ниво в осъзнаването си като биоенергийни същества и възприемаме окосмяването едва ли не като някакво бездушно образувание, бреме, с което можем да си правим, каквото ни хрумне. Но косата е много повече, тя е огледало на състоянието на целия организъм. Дори разкрива някои заболявания, че и редица особености на индивида. Мъжете често се стрижат нула номер. С този акт те нулират стреса, който се е натрупал в техните биологични системи. Същото би могло да се каже в известна степен и за дамите, които драстично сменят прическите си. Променяйки най-високото място от нашата система – главата, ние сякаш пренавиваме целия си житейски часовник. Ефектът е силен, защото косата всъщност изпълнява ролята на акумулатор на психо-кинетична и емоционална енергия. Вероятно науката не подозира, но нашите прадеди са знаели, че дори един косъм да имаме на главите си, то той е продължение на цялата ни биоенергетика, аура и нашата връзка с Космоса.

В древните манускрипти се говори, че оредяването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения на вътрешните цикли на индивида (вероятно свързани с гените или хормоните). Обратно, силният скалп, от който можела да се изтъче плитка, е символ на връзката с боговете.

Не са малко митовете и легендите, открехващи вратата към голямата тайна на косата. В тях се откриват доста сходства, независимо дали са писани на Изток или на Запад. Основно е вярването, че силата на човека може да се фокусира с формата на плитка. Тя давала здраве и власт над масите. Отрязването й води до някакво свръхестествено изчерпване силите на организма.

Самсон и Далила – всеизвестната история

В старозаветните писания също се откриват доказателства за неподозираната тайна на косата. Силата на Самсон например, се крие в дългите му коси, сплетени в седем плитки. „…И тя го приспа на коленете си, па повика човек, та обръсна седемте плитки на главата му; и тя начена да го оскърбява. И силата му се оттегли от него“, гласи библейският текст. Според него Самсон притежавал необикновена сила, която вдъхвала страх у враговете му. Съдбата на героя била да освободи Израел от филистимците. Неможейки да го победят, те подкупили любимата му Далила да узнае къде е тайната на неземната му мощ. Невярната любима разбрала, че войнът е непобедим заради дългите коси, сплетени в седем плитки. След като били отрязани, Самсон изгубил фантастичните си способности и много скоро бил пленен. Според една трактовка на легендата в седемте плитки на Самсон всъщност се криело древното знание за енергийните центрове на нашето тяло, наречени чакри. А те са точно седем на брой. Най-големите йогини на планетата разказват, че висшето майсторство е в поддържането на енергийния стълб и качването му към последната теменна чакра, която всъщност се намира в скалпа. Тя се нарича Коронна (Сахасрара). Именно в нея се акумулирала слънчева енергия (Прана) през деня и лунен магнетизъм през нощта. Отшелниците на изток завиват дългите си плитки по строго определен начин, което по думите им увеличавало тяхна виталност, въпреки че не приемали храна.

Балканските култури

Хората от античните балкански култури също смятали, че косата е формирала част от самите тях и не са я рязали. Само когато е идвал определен момент, в който вече се чувствали неудобно, са подрязвали незначително косите си. Това е било една форма на контрол на онези енергии, идещи от Космоса, които те са усещали и възприемали, отдавайки дължимото на околната природа. В описанията на прабългарите, достигнали до нас, се говори за хора с бръснати глави с по три плитки отзад (перчин). Само кановете и жреците имали привилегията да пускат дълга коса.

В едно изследване на славяните езичници край Балтийско море, където те са запазили обичаите си поради изолираността си, една от характеристиките им била, че се подстригвали и бръснали много рядко в строго определена форма. Това е засвидетелствано и по идолите им, като дълга коса е имал само жрецът.

До към средата на XIX век в някои краища на България се е носел чумбас – гребен, завършващ с дълга плитка. Счита се, че традицията идва още от времената на тракийските воини, носещи прически – бръсната глава с перчем или плитка, описана в Илиада.

Като прабългарско наследство в традиционната българска култура пък е остригването на дете с оставяне на три кичура коса (практикувано при чувашите). Това е било нещо типично за траки (мизи) и пелазги още през второ хил.пр. Христа.

Тази прическа е била разпространена по земите, населявани с българи от дълбока древност. Въпреки превратностите на времето, тя просъществувала в средните векове и се запазила в различните части на българското етническо землище до твърде късно – 30-40-те години на ХХ.

Символиката на косата е неизменна част от почти всички старобългарски легенди – като се почне от легендата за нос Калиакра, където 40 девойки завързват разпуснатите си коси и скачат в морето, за да се спасят от турците, мине се през легендите за Рила и Пирин, носещи имената на двама влюбени, като девойката е била известна с косите си, по – тежки от злато, та се стигне до легендите за река Тъжа, Белоградчишките скали, Галатея с главни героини български девици, описвани главно с кръшната си снага, алени устни и тежките си, гъсти, дълги до петите коси.

Според основателя на Бялото братство Петър Дънов космите на човешката глава представляват антени, чрез които човек приема знания от висшите светове. Именно заради това нашите прадеди са имали контрол над стихиите, строили обсерватории, получавали са информация от различни нива на Вселената.

Косата – свръхсетивна антена във вярванията, религиите и легендите по цял свят

От Азия през Африка та чак до Америка дългата коса присъства като една от най-важните характеристики на човека – символ на красота, свобода, изтънченост, сила, могъщество и мъдрост.

В повечето древни култури дългата коса при мъже и жени е символ на сила и могъщество. В древна Елада косата била символ и на свобода и аристократичност. Само робите имали къси коси. Всички философи били дълговласи, най-главните богове като Зевс, Аполон и Посейдон също са изобразявани с дълги, буйни коси. Нещо повече, самите воини дълго време не се стрижели. Често решели косите си преди да излязат на бойното поле и задължително ги сплитали на опашка. Мнозина отрязвали косите си в предната част на главата и ги оставяли дълги единствено на тила, което било по-практично от гледна точка на поддръжката и безопасността по време на битка, когато дългите коси лесно биха могли да бъдат сграбчени от врага. Впоследствие с идеята да се отличават от варварските народи, които тачели най-много дългата коса, гърците наложили късия маниер, взаимстван и от римляните.

„Плитките“ на Горгона Медуза от Гръцката митология пък били в състояние буквално да вкаменят всеки, който ги погледне. А за отношението на древните египтяни към косата можем да съдим от факта, че те слагали в гробниците не само ножици и гребени, а дори ролки за коса.

Почитането силата на косата откриваме и отвъд океана в коренните жители на Америка – индианците. От една страна индианските воини вярвали, че снемайки скалпа на своя враг, вливат в себе си неговите сила и достойнство. От друга се счита, че благодарение на своите дълги коси те имали почти свръхестествена способност да се ориентират и оцеляват. Това било оценено по време на Виетнамската война. От северноамериканските племена са взети най-добрите скаути. По време на тренировки те усещали врага дори докато спели. Преди да заминат на бойното поле обаче, индианците били остригани по войнишки до кожа. В резултат те мистериозно изгубили своята интуиция и нито един не оцелял в джунглата. След този случай е изготвен секретен доклад, който съветва червенокожите във войската да остават с дълги коси и бради.

Ето я и самата история:

Съвременната култура кара хората да вярват, че стилът на косата и прическата са единствено и само въпрос на предпочитание, мода, личен вкус или групова принадлежност. Ако се върнем в годините на виетнамската война обаче ще видим, че зад косата стои и още нещо – способността да възприемаме света с по-голяма яснота. Факт, който е бил тенденциозно скрит от погледа на обществеността.

В началото на деветдесетте години, жената, която разказва историята, е била омъжена за лицензиран психолог, който работи в Американска военна медицинска болница. Той е работил с военни ветерани с посттравматично психическо разстройство. Повечето от тях служили във Виетнам. Тя казва: „Спомням си ясно една вечер, когато съпругът ми се върна в апартамента, стиснал в ръце папки с официално съдържание от някакви изследвания. Вътре бяха стотици страници, посветени на разни проучвания, поръчани от правителството. Той беше в шок от съдържанието им. Това, което прочете в тези документи напълно промени живота му. От този момент нататък консервативният ми съпруг спря да подстригва косата и брадата си. Нещо повече, военният медицински център му позволи да поддържа подобен вид и редица други консервативни мъже от персонала последваха примера му. Като прочетох документите, научих и защо.“

Както става ясно, по времето на войната с Виетнам, специален отдел е изпратил свои експерти в американските индиански резервати, където да търсят талантливи скаути, млади мъже, обучени да се движат безшумно през неравен терен. Това са били надарени мъже със завидни способности в сферата на проследяването – умения характерни за традиционно войнствените индиански общества. Избраните мъже са били подробно проучени и били вписани като майстори в проследяването и оцеляването. Мъжете били поканени в армията с обичайните примамливи предложения за добри възнграждения, множество привилегии и почести. Някои от тези индиански скаути приели. Интересното е, че по време на подготовката и изпълнението на задачите с индианците се случвало нещо необичайно. Каквито и таланти и умения да притежавали в резервата, с встъпването си в длъжност, те като че мистериозно изчезвали. Не успявали да се представят според очакванията, а в упражненията показвали значително по-лоши резултати. Видимите несъответствия в резултатите им преди и след встъпване в длъжност накарали правителството да проучи въпроса по-задълбочено.

На въпросите, свързани с влошаването на уменията им, индианците често отговаряли, че с отрязването на косите им, нещо се пречупвало в тях. Те вече не можели да „надушват“ врага, както преди. Интуицията им не им говорила. Не можели да разчитат почти недоловимите следи на врага, както умеели преди това. Чувствали се ограбени.
Така институтът за изследвания наел повече индиански скаути. Някои щели да запазят дългите си коси и да бъдат тествани в множество области. Щели да бъдат разпределени по двойки. Един войник с дълга коса, а друг с военна подстрижка и всички щели да преминат през едни и същи тестове и изпитания. Резултатие били недвусмислени. Войниците с дълги коси предусещали момента на опасност далеч преди самата опасност (дебнещ в храстите враг) да ги застигне и показват много по-добри нива на бдителност. В същите ситуации същите тези войници дали значително по-лоши резултати, след като косите им били подстригани. След изследванията на индианските скаути им било позволено да оставят косите си дълги. Ясно е, че всяко нещо по човешкото тяло е изваяно от природата с определена причина и предназначение. Отенело е хилядолетия, докато се оформи по най-оптималния за условията начин. Науката постоянно намира все повече открития за невероятните „вградени“, природни способности на човека и животното да оцеляват. Така наречените инстинкти и дори по-метафизичното понятие като „шесто чувство“, с което всеки човек на Земята се е сблъсквал поне веднъж.

В Южна Азия косата е натоварена със символична стойност, свързана със самосъзнанието на човека и комуникира със социалното му положение. Сикхите, които са едни от най-смелите и доказали се воини в света, не я подстригват цял живот и я покриват с тюрбан и това ги различава от жените и от несикхите. В случая косата е израз на отдаденост, вид жертва и посвещение към дадена цел. Сикхите са длъжни да бъдат „кешадхари“ – носещи дълги коси от момента на раждането си в израз на отхвърляне на земните удобства и на отдаденост към бога. Друга хиндуистка група – саниасите, чийто живот е подчинен на медитация, пък обръсват напълно главите си – в знак на подчинение и отдаденост.

За жените дългата коса е символ на красота (пак стигаме до приказните и митилогични красавици, които до една са дългокоси), а когато е разпусната – на свобода, девственост, сексуалност (на прелъстителните сирени) и грях (проститутките са били с дълги, разпуснати коси, а порядъчните жени и до сега трябва да прикриват косите си, влизайки в храм. Косите си покриват и индийките, а разпуснатата коса при тях е знак за сексуална интимност и еротична игра, на нравствена разпуснатост, а също така и на вещерство и магьосничество, на отказване от порядките. Вещиците, дори приказните, се изобразяват с дълга рошава коса – те използват косата си, за да засмукват енергия. През Средновековието вярвали, че зловредната сила на вещиците през косата отива в космоса и го отравя. Затова екзекуторите от Инквизицията, преди да започнат да ги измъчват, премахвали цялото им окосмяване, за да отслабят силите на злото.

С обряд от черната магия насилствено режели косите на жените. Вярвало се е, че с косата се губи психическото и физическото здраве, губи се връзката с техния ангел пазител и че така няма да живеят дълго. На момичета, които забременявали извън брака, насилствено им режели косите като наказание, проклятие и позор.
Доброволното отрязване на косата пък било символ за пречистване, за започване на нов живот. И до ден днешен в Индия, в храма „Тирупати”, посещаван ежедневно от средно 10 000 индийци, 700 фризьори бръснат денонощно вярващите, които пътуват с дни до храма, само за да дарят косите си на бога на богатството, дарявайки му по този начин част от душата си и засвидетелствайки му признателността си, че съдбата им е поела в положителна посока.

В “Речник на символите” на Шевалие и Геербрант пише: “Косата е между основните атрибути на жената и в зависимост от това дали е изложена на показ или скрита, вързана или спусната, тя е знак за благоразположението, отдаването или сдържаността на жената. В християнската иконография Мария-Магдалена винаги е изобразявана с дълги, пуснати коси, символизиращи не толкова миналото и на грешница, колкото пълното и отдаване на Бог. В Русия омъжената жена прикрива косата си, а според поговорката момичето е свободно да се забавлява, докато главата му не е покрита. Идеята за провокиране на чувствата от женската коса е и в основата на християнския обичай, съгласно който жената не може да прекрачи прага на църква с непокрита глава: това би означавало не само да се надхвърлят правата, но и да се нарушат нравите. В Русия една единствена плитка – знак за девственост – носят само неомъжените девойки; омъжените носят две плитки.”

За значението, което се отдава на косата говори това, че именно коси (и кости) се пазят като реликви от църквата. Това е символ не само на почит, “но и желание да се влезе в общение с техните (на светците) добродетели”. Голата глава била символ на нисък произход и безправно положение (робите и осъдените били остригвани, както и слугите), на липса на свободна воля и подчиненост, но също и на ред и дисциплина. В културата на редица германски и славянски народи отрязването на косата е знак за позор.

В Китай отрязването на косата се използва като наказание, с което се забранява достъпът на съответното лице до определени дейности, с други думи своеобразно скопяване. Тонзурата на монасите се схваща като знак за отказване от граждански свободи. В редица култури косата бива пожертвана при траурни церемонии, а отрязването на плитките е жест, който се прави от жените при постъпване в манастир. Тази символност се е запазила и до днес – голата глава е задължение на войниците и затворниците (останалите без коса са останали и без свобода, те са подчинени, безволеви, слаби).

Как дължината на косата комуникира със сексуалните и еротични апели? В зависимост от своите нагласи, днес всеки намира за сексуално привлекателно едното или другото. Стереотип е дългата, разпусната коса да свързваме със сексуалната привлекателност на жената, но понякога именно отказа от коса е еротично зареден, поради комуникирането на подчиненост. Често той е и израз на бунтарство при жените, на демонстрация на мъжка сила и еманципираност, на различност.

Посветените твърдят още, че косата ни е личен източник на енергии от по-високо качество за човешката виталност. Тя е подарък от природата, увеличава виталността, интуицията и е буфер за стреса. При измиване на косата той се разрежда и човек усеща спокойствие и порядък в своята душа и тяло.

Може да се каже, че косата е разширение на нервната система. Някои изследвания твърдят, че косите наистина са като „антени“, които предават огромни количества важна информация на мозъчния ствол, лимбичната система и неокортекса. Косата на хората, включително и окосмяването по лицето при мъжете, е информационна магистрала, предаваща информация до мозъка, както е при животните. Любопитно е и твърдението, че косата излъчва електромагнитна енергия. Това според мнозина се вижда в Кирлиановата фотография, когато човек е сниман веднъж с дълга коса и втори път подстриган.
Възможно е, когато косата се отрязва, получаването и изпращането на трансмисии към и от околната среда да е силно затруднено. Рязането да е един вид кастриране на възможността за по-сензитивно възприемане. Но по-скоро, ако има такова нещо, то най-вече важи за тези народи, които имат културно-обособена силна и тясна връзка с косите си. Когато психологически съзнанието се чувства като ограбено и лишено от нещо свято – нещо, което си определял като дар от бога, като „медицина“, като лично и свещено – няма начин травмата да не окаже влияние върху поведението ти.

В днешно време знанията за силата на дългата коса отдавна са забравени, но подсъзнанието пази образа на жена с дълга коса, като пазителка на дома, мъдра, мила и любяща. Ето защо сърцата на мъжете се топят при вида на дълга женска коса, а жените мечтаят за такава коса.

Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-добрата услуга.